ИЗКАЗВАНЕ НА Д-Р АСЕН АСЕНОВ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ НА 9 ФЕВРУАРИ 2007 г.

Скъпи съотечественици и приятели,

Преди осем години на тази дата в гр. Бенгази, бяха арестувани 23 български медици. Шест от тях - Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският лекар Ашраф Ахмад Джума  бяха задържани и както по-късно се разбра, изтезавани с цел изтръгване на самопризнания. Една година по-късно, на 7 февруари, те застанаха пред специално съдилище с компетенции по престъпления срещу националната сигурност на Либия. Нашите сънародници бяха обвинени в конспирация срещу либийската държава, “организирана от ЦРУ и Мосад”, с цел предумишлено заразяване на голям брой деца с вируса на СПИН.

Някои от нас помнят или са чували за такива процеси в миналото, които са завършвали със “самопризнания” в шпионаж или конспирация. Ние, обаче, живеем в друго време и не бихме могли да стоим безучастни към ставащото. Ние присъединяваме своя глас към усилията на българската държава, Европейския съюз и САЩ този нелеп случай да бъде разрешен своевременно, така че след дългите страдания българите и палестинският лекар да се завърнат в своите домове.

Ние сме убедени, че колкото и страшна да е трагедията за пострадалите либийски семейства, причините за нея са други. Никой здравомислещ човек не би допуснал, че българските медици са били част от такъв заговор. Още повече, че през 2003 г. по искане на самото либийско правителство, световноизвестните специалисти проф. Люк Монтание и проф. Виторио Колизи категорично доказаха, че сценарият на обвинението е “театър на абсурда”. Тяхната теза, потвърдена и от други известни специалисти бе, че случаят е възникнал вследствие от вътрешно болнична инфекция (nosocomial infection), започнала най-малко една година преди българските специалисти да са постъпили на работа в болницата.

            Въпреки това, на 6 май 2004 г., Гергьовден, друг либийски съд осъди на смърт чрез разстрел петте медицински сестри и палестинския лекар. Две години и половина след това, след нов съдебен процес, на 19 декември 2006 г., смъртната присъда бе потвърдена.

            Скъпи приятели,

            Голготата на нашите сънародници и палестинския лекар продължава вече 8 години. Нека издигнем своя глас в знак на подкрепа с тях, като нашата съвест остане винаги будна.

Нека с разумни, постоянни и целенасочени действия - всеки в рамките на възможностите си:

·         с писма до конгресмени и сенатори,

·         в разговори с американски приятели,

·         и с всяко друго сериозно и конструктивно действие - подкрепим усилията на българската държава и работим за тази справедлива, общонационална кауза.

Нека убедим тази част от либийската общественост, която е неподвластна на голословната пропаганда, че всякаква връзка между тази трагедия и българските медици е абсолютно неоснователна и подвежда либийския народ и засегнатите семейства.

Нека престанем да се питаме кой какво е направил по случая, а – ако перифразирам великия американски президент Дж. Кенеди – да видим кой какво би могъл сега да направи за справедливото разрешаване на случая.

Нека кажем “не” на произвола, несправедливостта и отсъствието на мъжество да се погледне горчивата истина в очите.

Нека кажем “да” на истината, справедливостта и солидарността.

                                                                        Вашингтон, 9 февруари 2007 г.