ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ В ЧУЖБИНА – СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

“Съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:

                         - всички български граждани, които не са граждани и на друга държава,

                         - българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Р България,

                         - чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Р България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Р България е страна.

Съгласно чл. 40а от ЗЗО българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.

Здравнооисигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски. До възстановяването на осигурителните права лицата по чл. 40а от ЗЗО заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

 Съгласно разпоредбите на & 19 в от Преходните и заключителните разпоредби на ЗЗО, в сила от 1 юни 2005 г., българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор за изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса за съответната календарна година. Освобождаването от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от тези лица се извършва чрез подаване на молба-декларация по образец, която се подава в териториалните дирекции на Националната агенция по приходите. В молбата-декларация се вписват периодите, в които лицето е пребивавало извън страната, като се попълва за всяка календарна година поотделно. Молбата-декларация може да се подаде лично, по пощата, по електронен път или чрез упълномощено лице.

                      От 21 декември 2004 г., съгласно чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.    

                      В тези случаи, тъй като разпоредбата на чл. 40 а няма обратно действие, тези лица няма да дължат здравноосигурителни вноски и ако през календарните години след влизане на закона в сила са пребивавали повече от 183 дни в чужбина. За това обстоятелство следва да се подаде заявление за освобождаване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски в компетентните териториални дирекции на Националната агенция за приходите.

                      Чуждите граждани дължат здравноосигурителни вноски от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Р България / чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО/.

                       Националната агенция за приходите е издала Инструкция № 1 от 01.01.2006 г. за прилагане на & 19в от преходните и заключителните разпоредби на ЗЗДО /обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г./, с която се уреждат редът и начинът за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.

                       Информация относно здравното осигуряване, както и образеца на молбата-декларация по  & 19в от ЗЗО може да се получи от Интернет страниците на Националния осигурителен институт -  www.nssi.bg и на Националната агенция за приходите – www.nap.bg.”

 

 

УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ С ПТИЧИ ГРИП НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, ПЪТУВАЩИ И ПРЕБИВАВАЩИ В ЗАРАЗЕНИ РАЙОНИ

След месец декември 2003 г. силно патогенния птичи грипен вирус подтип А (Н5N1) придоби широко разпространение сред птиците в редица азиатски страни. В резултат в периода 26 декември 2003 г. – 8 август 2005 г. са доказани 112 случая на заболявания при хора, възникнали в резултат на директно заразяване при контакт с домашни птици. Потвърдени заболявания от птичи грип A(H5N1) при хора са регистрирани както следва: Тайланд (17 заболели/12 умрели), Виетнам (90 заболели /40 умрели), Камбоджа (4 заболели /4 умрели) и Индонезия (1 заболял /1 умрял).

В началото на месец юли 2005 г. беше съобщено за заболявания от грип и сред домашните птици в Русия. Според официалната информация до 20 август в Русия са доказани 50 взрива от грип А (Н5N1) сред домашните птици, регистрирани в 6 области: Алтай, Челябинск, Курган, Новосибирск, Омск, Тюмен, в които провежданите клинични, вирусологични и серологични проучвания показват, че разпространението на инфекцията сред домашните птици към датата на последната официална информация не е особено интензивно. Не е известно до каква степен са засегнати дивите патици и гъски, но се предполага, че сред тях вируса е изключително широко разпространен. До момента няма установени случаи на заразяване на свине. Въведен е засилен епидемиологичен надзор и под наблюдение са жителите на засегнатите села, служителите на ветеринарните лаборатории и лицата, ангажирани с унищожаване на болните и умрели птици. Данните от надзора сочат, че досега в Русия няма случаи за заразяване на хора от болните птици.

Понастоящем няма основания да се препоръчва да не се пътува до Русия или други страни, в които има заболявания от грип А (Н5N1) при птиците.

Независимо от това, че заразяването на заболелите досега хора е ставало само при директен контакт с болни птици и няма данни за предаване на птичия вирус А (Н5N1) от човек на човек (т.е. няма данни за епидемична ситуация) е необходимо българските граждани – пътуващи или пребиваващи в заразени зони да бъдат информирани за начините за предаване на грипния вирус от птиците на човек, както и за препоръчваните мерки за предпазване от заразяване и избягване на риска от възникване на заболявания от птичи грип при хората.

 

Основна информация:

  1. Птичият грипен вирус А (Н5N1) причинява инфекция, която засяга най-често дивите птици, но може да се разпространи и сред домашните птици, напр. кокошки, патици и др., а засега в редки случаи – да предизвика заболяване и при хора, имали контакт с птици.
  2. Заразените птици отделят вируси със  слюнката, носния секрет и изпражненията си и те интензивно се разпространяват сред възприемчивите здрави птици.
  3. Източник на зараза за човека са птиците – домашни (кокошки, патици) и диви (главно водоплаващи – патици и гъски). Патиците могат да бъдат източник на инфекция, дори и когато са напълно здрави.
  4. Инфекцията с вирус А (Н5N1) при хора може да причини тежко заболяване и смърт. Засега все още няма ваксина за предпазване на хората от този вирус.
  5. Причинителят на възникващите сега взривове от грип А (Н5N1) е резистентен към препарата ремантадин и затова за антивирусна терапия се препоръчва препаратът Тамифлу.
  6. Хората се заразяват при:

·        директен контакт с инфектираните птици (болни или носители на вируса). Най-често това става при по-продължителни и интензивни контакти, напр. свързани с грижи за домашни птици;

·        при контакт със замърсени от птиците предмети и повърхности;

·        при контакт със секреции и птичи тор, където концентрацията на вируса е много висока.

  1. Заразяването на хора става най-често посредством замърсени ръце, по-рядко при директно попадане на пръски, съдържащи вирус върху лигавиците или при вдишване на вирусен аерозол.  Понеже има данни, макар и ограничени за заразяване след консумиране на сурова патешка кръв се счита, че известен риск съществува и при консумиране на продукти от птичи произход, които не са  обработени термично.
  2. Няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на обработени птиче месо и яйца, защото птичите грипни вируси загиват при термичната обработка на храната.

 

Предпазни мерки преди пътуване в региони, в които има взрив от А(Н5N1) грип при птиците и/или случаи на заболявания при хора:

  1. Преди да се предприеме пътуване е необходимо да се потърси информация относно разпространението на птичия грип А (Н5N1) в местата, които ще бъдат посетени.
  2. Да се информира личният лекар за предстоящото пътуване. Да се направи имунизация с противогрипната ваксина, препоръчана за настоящия грипен сезон (най-добре 1 месец преди пътуването), за да се избегне евентуална кръстосана инфекция с човешки и птичи грипен вирус.
  3. Независимо че рискът от заразяване с птичи грип практически е много малък да се обсъди с личния лекар или със специалист по инфекциозни болести  необходимостта от определено количество антивирусен препарат Тамифлу (в случай, че липсва информация относно резистентността на циркулиращия щам грипен вирус), който може да бъде използван профилактично или с лечебна цел.   
  4. Наред с медикаментите, които заминаващия използва обикновено е  необходимо да се вземе и термометър, евентуално и дезинфектант за ръце.
  5. Необходимо е предварително да се осигури информация къде и по какъв начин може да бъде  получена медицинска помощ на мястото, за където се заминава.
  6. Да се избягват пътувания при заболяване.

 

Предпазни мерки по време на пътуване в региони, в които има взрив от А (Н5N1) грип при птиците и/или случаи на заболявания при хора:

  1. Да се избягват директни контакти, когато това е възможно с живи и видимо здрави, както и с болни или умрели домашни и диви птици. Да се избягват места като птицеферми, птичи пазари и други такива, където живеят и се отглеждат или съхраняват птици. Да не се пипат предмети и повърхности, замърсени с птичи изпражнения или секреции.
  2. Във връзка с вероятно много широко разпространеното носителство на грипния вирус А (Н5N1) сред дивите водоплаващи птици в засегнатите региони на Русия да се избягват всякакви контакти с тях, включително ловуването им.
  3. Както при всички инфекциозни заболявания, основна предпазна мярка е спазване на обичайната хигиена и най-вече често миене на ръцете със сапун и вода в продължение на 15-20 секунди, както и използване на тоалетни кърпички и дезинфектанти за ръце, когато ръцете не са видимо замърсени. 
  4. Да не се ядат сурови продукти от птичи произход. При приготвяне на храната всички продукти от птичи произход, включително и яйцата трябва да бъдат много добре обработени термично (достатъчно висока температура за достатъчно дълго време), което гарантира унищожаване на вируса на птичия грип.
  5. След обработка на сурово птиче месо, което може да е замърсено с вируса на птичия грип (както и с други микроорганизми) ръцете, използваните съдове и повърхности трябва да се измиват веднага със сапун и вода.
  6. Самонаблюдение за поява на симптомите, типични за заболяването при човек – респираторни или инфекция на очите (повишена температура, силно неразположение, кашлица, затруднено дишане, хрема и/или конюнктивит) в рамките на 7 дни след евентуално заразяване (контакт с болни и съмнително болни птици или с повърхности, които може да са били замърсени от болни и умрели птици).
  7. Да се търси медицинска помощ при поява на описаните симптоми и да се информира лекарят за характера на симптомите и за възможността да се касае за заразяване с птичи грип във връзка с пребиваването в заразена зона до 10 дни преди началото на заболяването.
  8. Домашна изолация - болния да си остане вкъщи поне 1 ден след оздравяването си (спадането на температурата) и да избягва контакти с други хора, освен в случаите, когато се докаже, че не се касае за грип А.
  9. За предпазване на близките контактни лица болните трябва да спазват добра хигиена на ръцете.  По възможност да използват марлена маска, а при кашлица да закриват устата си с ръка, както и да използват еднократни носни кърпи, които могат да се изгарят.
  10. Прилагане на антивирусни препарати: при заболяване; профилактично - в случай на продължителен директен контакт с птици за цялото време на контакта; профилактично - в продължение на 10 дни след еднократен директен контакт с болни птици или замърсени от тях повърхности.

 

Предпазни мерки след завръщане в България от пътуване в региони, в които има взрив от А (Н5N1) грип при птиците и/или случаи на заболявания при хора:

  1. Самонаблюдение за поява на симптомите, типични за заболяването при човек – респираторни или инфекция на очите (повишена температура, силно неразположение, кашлица, хрема, затруднено дишане и/или конюнктивит) в рамките на 10 дни след завръщането и евентуално заразяване (контакт с болни и съмнително болни птици или с повърхности, които може да са били замърсени от болни и умрели птици).
  2. При възникване на заболяване с температура, кашлица, затруднено дишане или при каквото и да е друго заболяване в този 10-дневен период консултацията с  личния лекар или със специалист по инфекциозни болести е задължителна. Лекарят трябва да бъде информиран за симптомите, за местата, които са посетени, за директен контакт с птици или с болни и съмнително болни от птичи грип лица.
  3. Заболелите с предполагаема диагноза птичи грип трябва да бъдат изследвани лабораторно за потвърждаване на диагнозата.
  4. При завръщането в България от страна/област, засегната от А (Н5N1) грип не трябва да се носят живи птици и сурови храни от птичи произход. 

  

            Предпазни мерки при продължително пребиваване в региони, в които има взрив от А (Н5N1) грип при птиците и/или случаи на заболявания при хора:

  1. Да се избягват всякакви контакти с домашни и диви птици (кокошки, патици, гъски, гълъби, пъдпъдъци). Да се избягват места, където е възможно да има заразени с А (Н5N1) грип птици, например промишлени птицеферми или малки домашни стопанства, а също така и пазари за живи птици.
  2. Във връзка с вероятно много широко разпространеното носителство на грипния вирус А (Н5N1) сред дивите водоплаващи птици в засегнатите региони да се избягват всякакви контакти с тях, включително ловуването им.
  3. Да не се консумират сурови или полусурови птиче месо, или продукти от птичи произход, включително и ястия, съдържащи необработена термично кръв.
  4. Както и при другите заразни заболявания, една от най-важните предпазни мерки е спазването на хигиена и особено честото и внимателно измиване на ръцете със сапун и вода. При липса на условия за миене може да се използват влажни хигиенни кърпички за ръце, както и дезинфектанти за ръце.
  5. Когато се приготвя храна, трябва да се спазват определени хигиенни изисквания:

-         Суровото месо трябва да се съхранява отделно от сготвените и всички други храни. Да не се използват едни и същи нож и дъска за рязане на суровото месо и другите храни (сготвени или такива, които се консумират сурови);

-         Да не се пипа нито сурова, нито готвена храна, преди да се измият ръцете;

-         Да не се поставя сготвеното месо в същия съд, в който е било преди термичната обработка;

-         Всички продукти от птичи произход трябва да бъдат добре обработени термично (висока температура, за достатъчно продължително време). Да не се консумират сурови и рохки яйца;

-         Яйцата да се измиват със сапун и вода непосредствено преди приготвянето им, след което внимателно да се измият и ръцете;

-         Да не се използват сурови или недоварени яйца при приготвяне на ястия, които не подлежат на термична обработка;

-         След пипане/приготвяне на сурово птиче месо и яйца ръцете, съдовете и повърхностите да се измиват със сапун и вода.

  1. Ако има основания да се предполага заразяване с птичи грип, трябва да се вземат следните предпазни мерки:

-         Наблюдение на здравното състояние в продължение на 10 дни;

-         В случай на заболяване с висока температура, кашлица, затруднено дишане, конюнктивит и/или други симптоми по време на този 10-дневен период е необходимо да се потърси лекарска помощ. Лекарят трябва да се информира за тези симптоми и за директния контакт с птици;

-         Да не се пътува при наличие на заболяване и всички контакти с други хора да бъдат максимално ограничени, за да не се разпространява инфекцията.

 

 

Тези препоръки подлежат на актуализиране в зависимост от развитието на епидемичната ситуация.

 

Повече информация относно птичия грип може да бъде получена от уебсайта на Световната здравна организация: (http://www.who.int/csr/disease/avian_influenza/en/)